product - festival of contemporary art Varna, Bulgaria 2008

 

HOPE

is the subject of this year’s
product – Festival of contemporary art
in Varna / Bulgaria
05.06.2008 – 15.06.2008

 

Some say that there are two great topics in art: love and death. One could agree or not. Even though such generalisations in regard to art are not always acceptable, we must ask ourselves how to handle both terms. How can we manage to face these every day without breaking to pieces given their enormity?

Others claim that there is neither felicity nor any positive outlook in art; it is said to be created out of suffering and sorrow. Maybe there is some truth in it, maybe not. Actually, an artist who perpetuates continuous bliss in his works, will be some rare exception. There is no thread of happiness which pervades art history; yet it is evident that art has always retained its drive, even in the most unfortunate times.

Hope is an existential necessity for all art as well as for any human being. Without hope, both love and death would be likewise unbearable to us. Hope is the foundation that every artist needs to advance his work. How could we live or work artistically, if we were convinced that all our efforts are in vain? Nevertheless, hope is different from optimism, as it is not simply the opposite conviction that things will turn out well. Hope rather suggests that something makes sense, even if it is uncertain whether there will be any successful result. Is art possible at all without any hope?
 
“Borderliner”, the subject of the fourth “product” exhibition in Varna, posed the question: Which force makes artists define or abolish aesthetic, cultural, personal or other limits over and over again? What is the drive that makes them try to understand themselves and the world – which they might also wish to improve to some extent? One thing is certain: Without hope and confidence, however uncertain our future may be, without conviction that things can be changed and without the will to affect these changes they would be paralyzed. That is why the fifth “product” exhibition deals with hope.

The festival in Varna is still regarded as a forum that tries to establish a link between artists and their recipients as well as between art and society. There is a focus on the dedication of the participating artists, but it is not an end in itself. In a diversified programme we will seek for interfaces between the personal and the societal in regard to art. For hope is not only a private matter. In many societies it was the driving force behind long years of painful reforms. Hope accounts for the determination to bring about a new political order after years of isolation or the will to reunite after decades of separation.

“Product,” too, builds on hope. We would like to enrich and extend the cultural life in Varna and Bulgaria. Varna looks back on a cultural heritage of thousands of years, and we want to contribute our part to maintain a certain standard in regard to recent developments in art. We are convinced that one day Varna will, among others all over the world, be a capital of culture.

In 2008, hope will be the leitmotif of the festival. We are looking forward to an exciting programme with contributions from different fields of contemporary art as well as to a series of lectures and an extensive film programme.

There will be chance to meet 28 artists and 55 filmmakers from 28 countries (Colombia, United Kingdom, Argentina, Germany, Bosnia, France, Peru, Spain, USA, Bulgaria, Austria, Ireland, Canada, Italia, Switzerland, Mexico, Chile, Japan, Netherland, Turkey, Belgium, Iran, Norway, Korea, China, Finland, Slovenia) and their art. We are particularly looking forward to the contribution of Oswaldo Maciá. Born in Columbia, he lives and works in London, and has taken part in the Biennales of Venice, Shanghai, and La Habana.
 
This year’s artistic contributions will be ministered by our new board of trustees, which consists exclusively of artists who are closely associated with Varna and the festival. They originate from different countries and cultures and it is their task to organise “product” together and thus shape its development.

We are looking forward to the cooperation with Emil Mirazchiev (Bulgaria), Nevan Lahart (Ireland), Rustha Luna Pozzi-Escot (France), Peter Anders (Germany), Michele Fiori (Italia) and Luis Gonzales Toussaint (Mexico). The film programme “Some are watching” will be curated by Martin A. Dege (Germany). We are looking forward to a review of the latest short films by directors from all over the world.
The programme of the festival will be complemented by a series of lectures and debates featuring guests from abroad and Bulgaria. We will actively seek exchange and productive discussions – with artists and visitors as well as the audience and cultural organisations. We are glad to invite you to this hopeful anniversary of the “product” festival of contemporary art in Bulgaria.

 

Milen Krastev
Festival Director

 

 

НАДЕЖДА

е темата на тазгодишния
product - Фестивал на съвременното изкуство
Варна 05.06.2008 – 15.06.2008

Някои казват, че големите теми в изкуството били две: Любовта и Смъртта. С това твърдение бихме могли донякъде да се съгласим или изцяло да го отхвърлим. Но,  въпреки че едно такова обобщение в изкуството не винаги е допустимо, се поставя въпросът: Как се отнасяме към тези две понятия, как успяваме всеки ден да живеем в тяхното присъствие, без да бъдем пречупени от непоносимата големина на тези думи?

Други твърдят, че в изкуството по принцип липсвали щастието и позитивният  мироглед, че то било изтъкано най-вече от болки и страдания. Независимо дали това е вярно или не, факт е, че са изкючение авторите които перманентно превъплащават щастие и радост в своите творби. Но, дори ако историята на изкуството не е изтъкана от „златната нишка на щастието”, е безспорно, че изкуството винаги е съхранявало двигателната си сила, дори и в най-мрачните времена.

Надеждата е както за изкуството, така и за човека въобще, една екзистенциална необходимост. Нима без нея не биха били за нас еднакво непоносими както любовта, така и смъртта? Надеждата дава и на артистите необходимата основа, за да могат те да развиват работата си. Как бихме могли да живеем или работим, ако бяхме сигурни, че всичките ни усилия са напразни? За разлика от оптимизма, надеждата не е убеждението, че всичко така или иначе някак си ще се оправи. Тя е по-скоро осъзнаване на смисъла и стойността на нещо, дори ако неговото бъдеще е неизвестно. Възможно ли е изобщо изкуство без надежда?

Още с темата „Отвъд границите” на четвъртото издание на product във Варна се постави въпросът: От къде черпят артистите сила да преместват и дори да премахват граници, независимо дали те са от естетическо, културно, социално или друго естество? Кой е двигателят на неуморния им стремеж да разберат все по-добре себе си и света и да го направят може би малко по-добър? Едно е сигурно: без надеждата и увереността в иначе неизвестното бъдеще, без твърдото убеждение, че нещата в този свят могат да се променят, и без волята да се повлияе на тези промени, те биха били обречени. Затова искаме с петото издание на product да обърнеме внимание на надеждата.

Фестивалът във Варна продължава да се разбира като форум, който посредничи както между артисти и публика, така и между изкуство и общество. Креативната интервенция на артистите е в центъра на събитието, но не е единственият акцент на фестивала. С една разнообразна програма ще потърсим пресечните точки на личност, култура и общество в изкуството. Защото надеждата е нещо повече от една лична гледна точка.
Тя е била мотивираща сила за много общества да се подложат на дългогодишни и болезнени реформи. На едни е давала решителност да се преориентират политически след дългогодишна изолация, а на други – волята, след десетилетия на разделение, да се обединят отново. product също гради върху надеждата. Ние искаме дългосрочно да обогатяваме и съизграждаме културната среда във Варна и България. Затова даваме нашия принос този град с хилядолетна история да бъде на подобаващото му се актуално равнище в съвременното изкуство и сме убедени, че Варна може да стои в една редица заедно с другите световни културни столици.
Нека тезата „Надежда” ни съпровожда през фестивала на 2008. Ще имаме удоволствието да представим една разнообразна панорама на различните течения в съвременното изкуство, както и една обширна филмова програма. В рамките на теоретичната част на фестивала пък ни очакват серия от срещи.

Ще имаме възможност да се запонаем с 28 артистични позиции и над 55 филма от 27 страни (Колумбия, Обединено Кралство, Аржентина, Германия, Босна, Франция, Перу, Испания, Сащ, България, Австрия, Ирландия, Чили, Канада, Италия, Швейцария, Мексико, Япония, Холандия, Турция, Белгия, Иран, Норвегия, Корея, Китай, Финландия, Словения). Особено се радваме да привестваме Освалдо Масия, роден в Колумбия, той живее и работи в Лондон. Освен редица изложби в някой от най-елитните интернационални галерии, той има участия и на биеналетата във Венеция, Шанхай и Хавана.

Изложбената част тази година е селекционирана от нашия нов кураторски съвет, който се състои изцяло от артисти, които добре познават Варна и фестивала. Те са от различни държави и култури, но заедно ще оформят новото издание на product и ще окажат по този начин влияние на по-нататъшното му развитие. Радваме се на съвместната ни работа с Руста Луна Пози-Ескот (Франция), Емил Миразчиев (България), Невън Лахарт (Ирландия), Петер Андерс (Германия), Микаел Фиори (Италия) и Луиз Гонзалез Тусонт (Мексико).

 

Филмовата програма „Някои гледат” е съставена от Мартин Деге (Германия). В нея ще бъдат представени някои от най-новите късометражни филми от няколко континента. Фестивалната програма ще бъде допълнена от редица срещи и разговори, където ще бъде потърсен оживеният дискурс, както с артисти и гости, така и с публика и културни институции от България и чужбина.
Сърдечно Ви каним да станете част от това изпълнено с надежда юбилейно издание на product – Фестивал на съвременното изкуство във Варна.

Милен Кръстев
Директор на фестивала